Дълго време жената присъства в изкуството предимно като образ. Муза, мадона, символ – фигура, която е изобразявана, но рядко е била автор.
Историята на жените в изкуството не започва с признанието. Тя започва с достъпа – до образование, до академии и до професионална среда.
Днес жените са активна и видима част от художествения свят. Но това присъствие е резултат от дълъг процес, в който правото да твориш и да бъдеш видян постепенно се превръща в естествена част от художествения живот.
Кога жените започват да рисуват професионално в света?
Жени художници съществуват още в Ренесанса. През XVII век Артемизия Джентилески изгражда самостоятелна кариера в Италия и днес е призната като една от значимите фигури на барока. В Северна Европа автори като Юдит Лайстер също работят активно, макар дълго време творбите им да са приписвани на техни съвременници мъже.
През XVIII век Елизабет Виже-Льобрен се утвърждава като един от най-търсените портретисти в Европа и придворен художник на Мария-Антоанета. Въпреки тези примери достъпът до художествено образование за жените остава ограничен.
Промяната започва постепенно през XIX век. В импресионизма вече ясно се открояват фигури като Берта Моризо и Мери Касат, които участват активно в изложбите на движението. В началото на XX век модернизмът дава сцена на силни индивидуалности като Фрида Кало и Джорджия О’Кийф, чиито произведения изграждат напълно разпознаваем визуален език.
През XX век жените започват не просто да присъстват, а да определят посоки в живописта – от ранната абстракция на Хилма аф Клинт до експресивните платна на Ли Краснър. Днес автори като Яйои Кусама, Джули Мехрету, Марлен Дюма и Сесили Браун са сред най-разпознаваемите имена в съвременното изобразително изкуство.
Началото на художественото образование в България
В България професионалното художествено образование започва със създаването на Държавното рисувално училище през 1896 г. – предшественик на днешната Национална художествена академия. Сред инициаторите са Константин Величков, Иван Мърквичка, Антон Митов и Иван Шишманов, а указът за създаването му е подписан от княз Фердинанд I.
Именно около това ново образователно пространство постепенно започват да се появяват и първите български жени, които избират професионален път в изобразителното изкуство.
Сред ранните имена е Елена Карамихайлова, считана за една от първите български жени художници с академично образование. Тя учи живопис в Мюнхен и се утвърждава със своите портрети и пейзажи, превръщайки се във важна фигура в ранното развитие на българската модерна живопис.
Малко по-късно Елисавета Консулова-Вазова прави друг важен пробив в художественото образование у нас. Като студентка в Държавното рисувално училище тя настоява да бъде допусната до часовете по рисуване на гол модел – занятия, които дотогава са били запазени за мъже. След разрешението да участва в тях тя става първата жена в България, която рисува голо тяло в академична среда.
Този момент е повече от личен успех – той отбелязва важна стъпка към равнопоставеността в художественото обучение.
Разширяване на присъствието на жените художници
През първите десетилетия на XX век все повече българки избират художественото образование. Много от тях учат не само в София, но и в европейски художествени центрове като Мюнхен, Виена и Прага.
През 1927 г. се създава Дружество на жените с висше образование, а през 1928 г. се организира първата изложба на жени художнички в България – събитие, което ясно показва нарастващото им присъствие в художествения живот.
В следващите десетилетия художнички като Вера Недкова и Дора Бонева изграждат силно разпознаваем художествен език и се утвърждават като важни фигури в българската живопис.
Жените в изкуството днес
Днес жените са естествена част от художествената сцена – в живописта, скулптурата, фотографията и новите медии. Те преподават, курират изложби, участват в международни форуми и изграждат собствено място в художествения живот.
Във FindArt това се вижда съвсем естествено. Към момента платформата представя почти равен брой жени и мъже автори. Това не е търсен баланс, а отражение на една художествена среда, в която водещи са индивидуалният почерк, професионалният път и силата на самото произведение.
Може би именно в тази естественост се усеща най-ясно изминатият път – от времената, в които жените са се борили за достъп до академичните класове по анатомия, до днешната сцена, където присъствието им е част от нормалния ритъм на изкуството.