В това платно художничката ни въвежда в интимна среща между морето и сушата. Пейзажът не е просто природен мотив, а сцена на вечна хармония – синята безкрайност на водата се отразява в спокойствието на лодките, оставени на брега. В преден план маковете се извисяват като символ на жизненост и крехка красота, контрапункт на неподвижните скали. Творбата носи усещане за поетично съзерцание, в което всеки елемент е внимателно подбран, за да изгради диалог между сила и нежност, мимолетност и вечност.



