Тук пейзажът е изграден като спомен, а не като точно място. Къщите и дърветата се появяват на пластове, почти разтворени в живописната материя, а хълмовете на заден план създават усещане за дълбочина и тиха устойчивост. Цветовете са приглушени, земни, нанесени с енергичен, но сдържан жест, който оставя следи от движение и време. Картината носи усещане за обитавано пространство – не толкова видяно, колкото почувствано.



