Тук Гергана Лалова изгражда натюрморт, в който цветът се превръща в основен носител на емоция.
Силното присъствие на червеното и тюркоазеното, заедно с плътната текстура на фона, създават усещане за енергия и виталност.
Формите са опростени до знаци, но остават заредени със символика – цветята и плодовете се превръщат в метафора на изобилието и живата сила на природата.
Творбата демонстрира умението на авторката да превежда реалността през сетивен, почти музикален ритъм на цвета и формата.



