„Фарът“ е диптих, който съпоставя самотен светлинен ориентир
със суровия пейзаж около него. В горния панел фарът се издига от
стръмни скали, озарен от трептящо златно небе, което навява усещане
едновременно за посока и далечен хоризонт. Долният панел преминава към
по-тъмен, по-интровертен пейзаж, където пластове скали се разтварят
към същото сияйно пространство. Двете части заедно изследват
напрежението между светлина и скритост, като представят фара като
символ на ориентация и присъствие в природата, обединени от мекото
сияние на златния варак като общ източник на светлина.








