„Спомен за светулка“ е вдъхновена от едноименната глава в роман на Харуки Мураками – символ на мимолетната светлина, която ни води през тъмнината на самотата и паметта.
Калоян Жеков интерпретира този образ чрез внушителен визуален контраст: пламъкът на косата се превръща в метафора на вътрешния свят – горящ, крехък и озарен от надежда.
Фигурата, държаща светлина в дланите си, стои между реалността и съня, като отражение на онзи миг, в който човешката душа търси смисъл сред мрака.



