Погледът от високо разкрива плътна тъкан от покриви, където топлите керемиди се преливат с мъгливото сиво небе. Градът изглежда едновременно близък и недостижим — мрежа от форми, светлосенки и ритми, които се разгръщат отвъд тересата. Жеков превръща делничния градски мотив в поетична абстракция, уловена между тишината на утрото и пулса на ежедневието.
Погледът от високо разкрива плътна тъкан от покриви, където топлите керемиди се преливат с мъгливото сиво небе. Градът изглежда едновременно близък и недостижим — мрежа от форми, светлосенки и ритми, които се разгръщат отвъд тересата. Жеков превръща делничния градски мотив в поетична абстракция, уловена между тишината на утрото и пулса на ежедневието.
