Пищна горска сцена, в която контрастът между синкавия ствол на бука на преден план и златната палитра на есенната гора създава силно визуално въздействие. Сякаш корените се впиват в самото време, дърпайки ни към нещо дълбоко и неподвижно насред преходността на сезона. Живописта носи усещане за покой и съзерцание, за връзка между земята и дървото, между минало и настояще.