Портрет, изграден от наситени цветове и енергични мазки, в който образът се разпада и събира отново в ритъм. Лицето е едновременно фокус и сцена, а цветовият контраст и динамиката на формите препращат към свободата, импровизацията и експлозивната музикална енергия, с която Джими Хендрикс остава в историята.




