Произход и смисъл
Произходът на думата "меценатство" е от името на Гай Цилний Меценат, древноримски държавник, който подкрепял финансово и покровителствал млади поети и художници. Дейността на Меценат става синоним на безвъзмездна подкрепа за творците и се превръща в един от основните инструменти за развитие на културата през вековете.
Тази традиция доразвива Ренесансът, когато фамилията Медичи поддържа Ботичели, Микеланджело и Леонардо и в резултат се раждат най-известните им шедьоври. В Рим най-големите културни покровители са фамилията на Борджиите, в Милано – на Висконти.
Меценатството в българската културна история
В български контекст можем да говорим за зародиша на меценатството още през Възраждането. Братя Евлоги и Христо Георгиеви, наред с много други родолюбци, финансират училища, читалища, църкви. Техните дарителски жестове са повече от благотворителност – те са мост към създаването на българската културна идентичност.
През 1984 година Славка Денева прави едно от най-големите дарения в историята на българската художествена култура. Тя завещава на СБХ апартамента си на улица Шипка 18 заедно със всичките мебели, вещи, фотографии и библиотека. Заедно с това дарението съдържа огромна колекция от живописни творби, графики, рисунки, колажи - нейни и на нейния баща, прочутият български художник Борис Денев.
Загубената интелигенция
Септември 1944 г. е разделна линия не само за държавата, но и за културата. В хаоса на политическите промени и последвалия терор, стотици интелектуалци, писатели и художници са убити или маргинализирани. Тази загуба обезглавява част от българската културна среда. Вместо естествено развиващо се меценатство, изкуството попада под контрола на държавата, която определя темите и границите на творчеството.
През социализма държавата е единственият „меценат“. Да бъдеш творец означава или да следваш официалната идеология, или да понасяш тежки ограничения. Подкрепата вече не е акт на лична свобода и вкус, а инструмент на политиката. Така меценатството губи истинския си смисъл – този на свободната връзка между ценител и творец.
Законът, останал на хартия
След промените, България се опитва да възстанови културните си механизми. През 2005 г. се присъединяваме към редица държави от Европейския съюз, като Франция, Германия, Испания и Полша, в които меценатството получава съответната нормативно регламентирана държавна закрила и насърчаване. Приема се Закон за меценатството, който трябва да регулира подкрепата за културата и да осигури стимули за дарители и колекционери. На теория – добра стъпка. На практика – законът остава трудно приложим, с минимални облекчения и без реални механизми, които да насърчават меценатството в съвременна среда.
В много държави дарителството е свързано със значителни данъчни привилегии, публично признание и ясна инфраструктура за подкрепа на културните институции. У нас липсата на подобни стимули прави меценатството повече личен акт на доблест, отколкото устойчива практика.
Къде сме днес
Днес трудно можем да говорим за силна меценатска традиция. Да, има колекционери и фондации, които подпомагат музеи, галерии и фестивали. Но в сравнение със Западна Европа и САЩ, където меценатството е дълбоко вкоренена практика, у нас то остава изключение, а не правило.
Въпреки това съществуват малки, но важни проблясъци. Появява се ново поколение ценители, които избират да инвестират в съвременно българско изкуство. Тези хора не винаги се наричат „меценати“, но именно те подкрепят младите художници, дават им сцена и увереност.
Всеки може да бъде меценат
Истината е, че меценатството днес може да има различни лица. Не е нужно да си крупен инвеститор или голям колекционер. Всеки, който купува картина от съвременен автор, всъщност играе роля в същата тази дълга история на подкрепа за изкуството. Това е тих, но значим акт – жест, който свързва личния дом с културното наследство.
Всеки, който купува картина от артист днес, подкрепя културата.
Това е начин да се възпитават вкус, чувствителност и културна среда.
Заключение
Меценатството у нас е път, който тепърва има да се изминава. Историята показва, че то е било прекъсвано, изкривявано и често пренебрегвано. Но всяка нова покупка на картина от български художник е стъпка в тази посока. И може би това е съвременният смисъл на меценатството – не толкова в мащабните жестове, а в малките, осъзнати избори, които подкрепят културата и я правят жива.
Във FindArt вярваме, че всяко произведение на изкуството носи своята светлина и енергия. Нашата мисия е да свързваме младите автори с хората, които са готови да ги открият, да им дадат сцена и дом. Така всеки, който избере да закупи картина, се превръща в съвременен меценат – не просто ценител, а човек, който създава бъдеще за българското изкуство.