Елица Баръмова - Барамó

Елица Баръмова, с артистично име Барамó, е българска художничка, работеща в областта на живописта, графиката, видео арта, инсталацията, графичния дизайн и съвременната бижутерия. Завършва Националната художествена академия през 2001 г. със специалност „Илюстрация и графичен дизайн“, а преди това – Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ със специалност „Текстил“.

Живее и работи в София като визуален артист на свободна практика. Член е на Съюза на българските художници, секция „Живопис“.

Централни теми в работата ѝ са:

- Човекът и движението

- Единството между духовното и телесното

- Универсални екзистенциални концепции

- Взаимодействие между природа и култура

Авторката възприема изкуството като „упражнение по хармония в определен времеви отрязък“, което има силата едновременно да отразява и съвремието, и вечността.

Творби на Елица Баръмова се намират в: CODAworx, САЩ; Български културен институт – Будапеща; Галерия-музей „Класика“ – София; Общински галерии в Балчик и Шабла; Частни и публични колекции в България, Унгария, Германия и др.

Творчеството на Елица Баръмова е многопластово, интердисциплинарно и концептуално. Често съчетава визуални и текстови елементи и изгражда свои авторски художествени стратегии, сред които най-разпознаваем е създаденият от нея визуален език „Седиментен процес“ – подход, базиран на математическа логика и линейна перспектива, насочен към изразяване на движението, времето и вътрешната трансформация.

“Седиментен процес” е идея на авторката за изобразяване на формата, по която работи от 2016 до сега. Пресъздава движение в пространството или идеята за постоянното движение в обекта, дори когато е в покой. За целта използва сечение на формата. Пластиката на изображението е резултат от движение на прости или съставни форми. Седиментен процес е концепция за визуален език със свой синтаксис /а не техника /, която стъпва на математическа логика и линейна перспектива. Този начин на изобразяване предава и нейното концептуално послание за естетика на бавния каданс – метафора за етична възможност за създаване на дистанция и разпознаване на фазата на девиация. Послание за мир и толерантност , в различен мащаб, мир със себе си и съгласие с двоичната воля – божествена и човешка.