Сфинксът на малките неща

… за мащаба на нещата. Да пропуснеш малките неща е като да не помиришеш ягода, да не усетиш как вятърът раздвижва материята на дрехата ти или пък да не се огледаш във „възхитена локва“ (както би казала Емили Дикинсън). Сфинксът гледа към вечността, стиснал устни в каменно мълчание. Изглежда безпристрастен и нехаещ, че дните са множество моменти... Меките пясъчни дюни се осланят върху твърдостта на всяка песъчинка. Вятърът над пясъчния хоризонт брани Сфинкса от собственото му своеволие. Лъвското тяло не е доволно, но човешката му глава мълчи лъвски в шеметно съзерцание на малките неща на големите работи.