Сред мълчаливия свят на планините се ражда едно цвете – самотно, но сияещо. В тази картина има нежност, която не търси обяснение, и светлина, която идва отвътре. Всичко в нея – цветовете, мълчанието, посоката на погледа – носи усещане за нещо съкровено и важно.
Създадена за биенале, но останала извън рамките на формалните очаквания, тази творба живее отвъд конкурсите. Тя носи лична история, която не е нужно да се разказва, за да бъде усетена. Понякога най-дълбоките картини не се състезават – те просто остават.





