В този акварел Иван Додов превръща нос Калиакра в сцена на светлина, спомен и време. Разрушената арка на старинната крепост не е само архитектурен детайл – тя е символ на памет и преходност. Авторът поставя този каменен фрагмент в обкръжението на живи, наситени с живот цветя и безкрайна морска шир, създавайки диалог между историята и природата, между устойчивото и ефимерното. Светлината – фино разпределена в небето, тревите и стените – води зрителя към усещане за тишина и пространство.




