Пейзаж, в който небето е почти безкрайно, а хоризонтът сякаш се разтваря във въздуха. Виолетовите облаци и меката светлина придават на сцената сънливост и покой. Цветните треви отпред допълват композицията с живост и нежност. Картината говори тихо, но дълбоко – за свободата, която носи природата, когато я гледаме с отворено сърце.


