В тази творба Иван Додов ни отвежда в интимен крайдунавски пейзаж, където времето се разтваря в светлина и спомени. Финото взаимодействие между топли и хладни тонове изгражда едновременно реална и поетична сцена – закотвена лодка, отражения и тиха меланхолия. С характерната за автора лекота и прецизност, акварелът улавя момент на съзерцание – онзи миг на пълна тишина, в който природата и човешкото присъствие съществуват в хармония.





