Размити тонове и меки преливки изграждат ефимерен пейзаж, в който хоризонтът сякаш се разтваря. Милена Казакова използва минимализъм и акварелна чувствителност, за да внуши безвремие и вътрешна тишина. В горната част зеленото преминава плавно към светлината, докато долната напомня на облачна маса или мъглива равнина. Абстракция, която оставя място за съзерцание и интерпретация – покана към състояние на покой.