Същите, само че други

Светът е познат – и съвсем нов. В „Същите, само че други“ Милена Казакова ни въвежда в тих и почти сънлив пейзаж, в който очертанията на къщи едва се прокрадват в мъглата на спомена. Нежното розово-оранжево небе носи усещане за залез или утро – момент на преход и трансформация.

Картината е като ехо от друго време, в което домът и пейзажът са запазили формата си, но са променили същността си. Типичният за Казакова минимализъм, меките цветови преливки и пастелната тъга създават емоционална дълбочина и деликатна поетичност.

Подходяща за пространства, които ценят фината естетика и усещането за вътрешен свят.