В тази творба Стефан Коцев пресъздава зимното очарование на българско село. Светлият сняг, положен с плътни мазки, отразява меката светлина на зимния ден, докато червените покриви контрастират ярко на небето и придават топлина на иначе хладната сцена. Композицията съчетава архитектурната простота на старите къщи със спокойствието на тишината, в която времето сякаш е спряло.



