В този натюрморт Гергaна Лалова утвърждава своята характерна живописна поетика – диалог между структура и интуиция.
Топлите жълти тонове доминират композицията и създават усещане за вътрешна светлина, докато формите на плодовете и цветята са едновременно предметни и символни.
Текстурата на повърхността носи енергията на ръката, а изчистената перспектива и декоративният подход придават на творбата съвременна интерпретация на класическия жанр натюрморт.



