Картината разгръща есенен мотив, уловен в почти камерна интимност. Формите са сведени до цветни вибрации и жестове, които загатват повече, отколкото разказват. Земните тонове и пурпурните акценти се преливат в мека атмосферна среда, придавайки на пейзажа усещане за бавен, естествен разпад. Вместо да търси точност, Даяна Ангелова изгражда състояние — онзи миг, в който природата и архитектурата се сливат в обща тишина, а погледът попива настроението, а не детайла.



