В тази творба Гергaна Лалова изгражда натюрморт, в който декоративната стилизация и експресивната линия се преплитат с усещане за живописна дълбочина.
Контрастът между тъмния фон и ярките, почти графични петна от цвят придава на композицията драматичност и ритъм.
Букетът, плодовете и вазата се разгръщат не като реалистични обекти, а като знаци – концентрирани енергийни полета, в които се срещат форма и чувство.
Творбата свидетелства за стремежа на авторката да надмине границите на жанра, превръщайки натюрморта в съзерцание върху структурата на самата живопис.
