Филип Нигохосян създава сюрреалистична сцена, в която привидно обикновени предмети и играчки се превръщат в носители на символика. Зад топлите цветове и леката ирония прозира усещане за тишина, вътрешен свят и самота, която оставя пространство за личен прочит.



