От висока гледна точка градът се разкрива като ритъм от покриви, стени и сенки. Формите са опростени, но наситени с характер – тухлените скатове, тесните фасади и тъмните междублокови пространства създават усещане за интимната плътност на стара софийска улица. Светлината плъзга по архитектурните плоскости и превръща всеки ъгъл в знак за време, тишина и човешко присъствие, което не се вижда, но се усеща.



