Тук слънцето прелива в керемидени покриви, а старите къщи се спускат по хълма като пъстър водопад. Архитектурата и природата се вплитат в хармония, която улавя духа на Велико Търново – града на спомените, гледките и времето, което тече по-бавно. Акварелната техника придава особена мекота и лекота на композицията, превръщайки я в жива поема за българското лято.





